Пореден пик в негативна посока на отношенията по оста София-Скопие. Поводът – предстоящо гласуване на 4 юни във външната комисия на Европейския парламент на декларацията за напредък на Република Северна Македония по отношение на интеграцията й в единното европейско семейство. В документа са записани някои, меко казано, спорни текстове с оглед на официалната ни държавна позиция, признаващи "многовековната македонска идентичност, култура и език" – т.е. формулировка, която е отхвърлена категорично от България.

Докладът се подготвя от месеци, но темата влезе в общественото полезрение в средата на май, когато в свое изказване премиерът на РС Македония Християн Мицкоски отново показа, че не разчита на консенсус по настояването на България етническите българи да бъдат вписани като държавотворен народ в конституцията на страната му – заявявайки, че "по-скоро ще включи испанци и португалци" отколкото българите. В последващи коментари той продължи с надежди, насочени към това, че Република Северна Македония ще намери необходимата подкрепа в Европарламента, за да постигне целите си, а "за капак" заяви, че няма да позволи "средновековни хора", визирайки българите, да спрат напредъка на страната му.

Последва и очаквана реакция на българския парламент – с единодушие от всички партии на 30 май бе приета декларация на 51-ото Народно събрание, че няма да се отстъпи и на сантиметър от официалните договорености на общоевропейско ниво по време на френското председателство през 2022 г. Основното условие, прието от Скопие, е да впише българите в конституцията на страната като "държавноопределящ народ", като гаранция за спазване на техните права.

Очаквано намеренията на северономакедонските власти да прокарат признаване на "многовековна македонска идентичност и култура" чрез доклада за напредък в Европарламента, подплатени и с голяма доза лобизъм на високи нива, срещнаха съпротивата на българските избраници в Брюксел.

Според представителя на ГЕРБ-ЕНП Андрей Ковачев, който се занимава активно с темата, се очаква ЕП да препотвърди постигнатото общоевропейско решение – т.е. македонците първо трябва да впишат българите в конституцията си, за да направят стъпки към членство в ЕС.

"Както българските членове на ЕП, така и членовете на правителството ясно са заявили, че ние оставаме на позициите си и не може да има никаква промяна в условията за започване на преговорите", категоричен бе Ковачев.

И постави акцент на термина "съвременна" идентичност и език.

"Може би трябва да направим едно ясно уточнение що се отнася до съвременната македонска идентичност и език. Това е реалност – когато живи хора кажат, че се чувстват етнически македонци, ние трябва да приемем тази реалност, колкото и на нас да ни ясно, че това са наследници на македонските българи. Но ние не можем и няма да приемем никакви исторически препратки или някаква македонска идентичност в исторически план. Една част от гражданите на РС Македония се чувстват македонци, друга част се чувстват етнически българи. И тази част е подложена на натиск", добави Ковачев.

Именно терминът "съвременна идентичност", за който настоява българската страна, предизвика най-актуалната нападка от страна на премиера на РСМ Християн Мицкоски в неделя. "Тревожи ме опитът на евродепутат от управляващата в България ГЕРБ да вмъкне в доклад поправка, която да определи македонската идентичност като "настояща" (present), което ясно изважда на повърхността политиката на живковизъм, която за съжаление все още е жива сред политиците в София", каза Мицкоски по време на посещение в македонския Институт за обществено здраве на 1 юни, цитиран от БГНЕС.

И тук следва да отбележим – няма как северномакедонският премиер да е запознат с постъпилите предложения, които са известни единствено на седемте "докладчика в сянка" по доклада, както и на главния докладчик Томас Вайц. Поне не и по официален път.

За притеснителните факти, свързани с доклада за напредъка на РСМ първи сигнализира в средата на миналия месец евродепутатът Ивайло Вълчев от "Има такъв народ" и групата на Европейските консерватори и реформисти, който е един от "докладчиците в сянка" по напредъка на югозападните ни съседи. Тогава той изрази скепсиса си по темата в официално писмо до председателя на ЕП Роберта Мецола.

"Тук излизат други въпроси – колко пъти докладчикът по темата Томас Вайц (от Европейската зелена партия – бел. ред.) е потърсил българското мнение. Ще ви кажа – нито един път. Той имаше една-единствена среща с представители на българската държава по инициатива на българската страна – при близо 40 срещи с македонската страна г-н Вайц има една среща с българската" – поясни пред Радио България Вълчев и изрази задоволство от категоричната позицията на Народното събрание в подкрепа на българския интерес, допълвайки, че е "известно закъсняла".

"В момента работата ми като представител на България и представител на Европейските консерватори и реформисти е да направя така, че формулировките, които са включени в доклада, да отговарят на историческата истина и на политическата реалност. За мен един доклад на ЕП, който признава някаква абстрактна идентичност, простираща се назад в някакви векове и нестъпваща на никаква историческа основа, няма място в европарламента."

Според бившия евродепутат от ВМРО Ангел Джамбазки евентуалното признаване на "многовековна македонска идентичност" е "заличаване и кражба на българската история":

"Това е резултат от много добре организиран политически лобизъм от страна на Скопие в Европейския парламент, резултат от истински позорното бездействие на българските институции, парламент, Външно министерство, както и на българските представители в ЕП, с малки изключения, например г-н Вълчев", остър бе по темата Джамбазки, според когото включването в декларация на ЕП на подобна "фалшива македонска идентичност" е огромен проблем за България".

Липсва "тихата дипломация", която да не позволи прокарването на антибългарски текстове, смята той.

"Трябва всички тези хора от позицията на своите високопоставени и високоплатени длъжности да се свържат с г-жа Фон дер Лайен, с г-жа Мецола, със своите представители навсякъде и да се договорят "докладчиците в сянка" да не подкрепят това предложение. Но аз съм уверен, че няма да го направят", прогнозира бившият евродепутат Ангел Джамбазки.

И съзря връзка между доклада за РСМ и очаквания на същата дата – 4 юни, конвергентен доклад за приемането на България в еврозоната:

"Убеден съм, че българските представители, тези, които представляват властта, не смеят да гукнат по темата, за да не би някой в ЕК да им каже – "ако вдигате много шум, няма да ви приемем в еврозоната."

България не може да оспорва чиято и да е воля да създава своите собствени легенди и митове, но следва да защитава историческата истина, заяви пред Радио България проф. Иван Илчев – бивш ректор на Софийския университет и член на българо-македонската историческа комисия от самото й основаване. Същевременно трябва да имаме предвид, че нашите проблеми са "микроскопични" за европейците, които се интересуват основно от мира на Балканите, като не са запознати с основите на казуса, добави той.

Тупикът в отношенията на междудържавно ниво се предава и на експертно равнище – съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония де юре продължава да работи, но де факто не произвежда никакви резултати – посочи проф. Иван Илчев:

"Напредъкът е минимален през всички тези години. Затъваме в безполезни и глупави спорове. Да речем бяхме стигнали още в самото начало до няколко обнадеждаващи стъпки, като например това, че Самуил е бил цар, владетел на държава, за която се смята, че е българска. Това приеха и подписаха македонските колеги. Приеха и подписаха и това, че Климент Охридски и Наум са изпратени от българския владетел в Македония, за да разпространяват християнството и писмеността. (…) Но на практика нищо не се е променило в Република Северна Македония и не очаквам нещо скоро да се промени. Те ни обвиняваха 6 години, че изпълняваме политически поръчки. При нас за тези години се смениха също около 6 правителства, а един-единствен член на комисията не е сменен. А при тях веднъж се смени правителството и веднага смениха всички членове. Което показва къде комисията изпълнява политически поръчки и къде не изпълнява."

Ще успее ли България да отстои държавния си интерес и да парира лобизма на Скопие, предстои да разберем съвсем скоро – на 4 юни. Освен това, от свои източници в ЕП, Радио България разбра, че предстои българските евродепутати да предприемат допълнителни действия по темата, които тепърва ще бъдат оповестени.

Снимки: БТА, БГНЕС, Европейски парламент, Pixabay