2
“5 процента – това е нашето послание за срещата на върха в Хага и мисля, че нашите съюзници ще го постигнат. Ангажиментът за 5 % за разходи за отбрана е налице. Вижте заплахите, пред които сме изправени в целия свят. Положението е критично. Трябват ни повече бойни единици и повече и по-добри способности.“
Лидерите на страните-членки на Организацията на Северноатлантическия договор се събират в Хага на фона на политически катаклизми в редица държави – дори в страната домакин – Нидерландия, се разпадна управляващата коалиция. В същото време, това ще е и първата годишна среща под ръководството на новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте. Бившият нидерландски премиер вече официално обяви, че на срещата на върха „ще предложи амбициозен план за общо 5 % от БВП за отбрана. Това ще включва 3,5 % за отбранителни разходи и 1,5 % за свързани с отбраната инфраструктура и промишленост. Въпреки сдържаността на някои от страните от НАТО, начело с Испания, Марк Рюте изрази увереност, че единодушие ще бъде постигнато, защото, по думите му, е „факт, че се нуждаем от качествен скок в колективната ни отбрана и че опасността няма да изчезне дори когато войната в Украйна приключи“:
“Трябва ни 400 % увеличение на противовъздушната и противоракетната отбрана. Виждаме в Украйна как Русия упражнява терор отвисоко. Затова ще укрепим щита, който брани небето ни. Армиите ни имат нужда също така от още хиляди бронирани машини и танкове и от още милиони снаряди. Трябва да удвоим и логистичните си способности, доставки, транспорт, медицинска подкрепа. Съюзниците ще инвестират повече и в бойни кораби и авиация.”
Реформите се провеждат и на сложен геополитически и отбранителен фон, като войните разтърсват Украйна и Близкия изток, а администрацията на Тръмп многократно предупреждава, че САЩ не трябва да се намесват толкова в бъдещето, когато става въпрос за сигурността на Европа. Европейският съюз демонстрира разбиране за необходимостта от драстично преосмисляне на финансирането на НАТО. Върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Кая Калас декларира в ЕП:
“Всяка европейска страна – и всъщност всеки съюзник в НАТО – трябва да мисли за отбрана. През 2014 г. страните от НАТО поеха ангажимент да инвестират над 2 % от своя БВП в отбрана до 2024 г. Но за една година геополитическата ситуация се промени толкова драстично, че сега се стремим към цел от 5%. Националната клауза за дерогация по Пакта за стабилност и растеж дава възможност да се отделят повече средства за отбрана. Това може да мобилизира до 650 милиарда евро през следващите четири години. Новият инструмент за действие в областта на сигурността за Европа – SAFE е отворен и за партньори от ЕС. Когато лидерите в НАТО обсъждат разходите за отбрана на срещата на върха в Хага, това ще покаже как Европейският съюз пряко помага на нашите 23 страни членки, които са и съюзници в НАТО, да постигнат целите си в Алианса. А по-силният Европейски съюз е и по-силно НАТО.“
В интервю за рубриката „Евранет +“ икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика изрази очакванията, че основният разговор на срещата на върха в Хага ще бъде за това какъв да е механизмът, с който членките на НАТО да бъдат принудени да увеличат разходите за отбрана и в какви срокове. В същото време посочи:
“Смятам, че представянето на една цел от 5 % от БВП бюджетни разходи за отбрана за повечето европейски държави изглежда напълно невъзможно и в този смисъл дори и да не се приеме предложението за някакво разпределение на разходите или поне за налагане на по-малък таргет, то отново ще остане по-скоро пожелателно, отколкото някаква реална цел, каквато е картината в Европа. Доколкото чуваме от някои европейски държави, на континента ще се борим за доста по-малки цели – дали ще са 3 %, дали ще са 4 %, или пък ще се разпредели тази цел между твърди военни разходи като военна апаратура за оръжие, за инфраструктура, за киберсигурност, които биха могли да подкрепят военния сектор на Европа.“
Но какво всъщност ще означава страните-членки на ЕС, които членуват в Алианса, да коригират така бюджетите си, без да предизвикат остри социални проблеми?
“Първо, редно е да отбележим, че е различен профилът на чисто фискалния подход на страните-членки на ЕС за техните военни разходи, като е изключително видима пропорцията. Колкото по-близо са чисто географски до военния конфликт в момента, толкова повече харчат страните от Съюза за своята отбрана. Като държави това са трите балтийски, Полша и Финландия, които в момента са с доста над заложения таргет за военни разходи, според предварителното споразумение с НАТО. Колкото повече се отдалечаваме от горещата война в Европа, толкова по-малко очевидно е фокус на фискалната политика и на бюджетното поведение на държавите в разходването за отбрана. България е особен случай. Ние имахме доста видим скок на военните разходи през 2019 година, който съвпада с последната покупка на голямо сериозно въоръжение. Става дума за самолетите F-16. Новите разходи, за които говорим, се отнасят за покупка на нова техника, т.е. повечето европейски държави най-вероятно ще търсят не толкова да разширяват личния си състав, отколкото да модернизират техническите средства, въоръжението, с което разполагат. Тук обаче особено интересно е как ще бъде избран бюджетният механизъм, защото имаше няколко предложения, но не сме видели напълно окончателния вариант. От една страна, се заговори за отпускане на правилата за бюджетен дефицит, съответно да не се смята за допълнително бюджетно харчене, насочено към отбрана към фискалните правила на ЕС, т.е. да получим нещо като полуотстъпка от обичайната бюджетна дисциплина. Това звучи много добре, но повечето европейски държави, особено на запад, вече имат доста над заложения в Маастрихтския договор бюджетен дефицит. Съответно, дори и да имат желание да харчат повече за отбрана, ще им се случи много трудно. Някакво преформатиране на останали разходи от Националните планове за възстановяване и устойчивост изглеждат по-реалистични, включително и в България се заговори за това, но не съм видял финализиран план. Най-реалистичното като подход и най-лесно за постигане е преформатиране на европейски инструменти. Най-вероятно ще става дума по-скоро за кохезионните фондове, защото те са насочени поначало към изграждане на инфраструктура и капацитет на предприятия, но те са най-достъпни като че ли за пренасочване.“
Г-н Николов, редовните срещи на министрите на отбраната на НАТО в последните години координираха финансирането на военната помощ за Украйна, но администрацията на американския президент Доналд Тръмп се дистанцира от групата, като предаде ръководството на Великобритания и Франция. Това прехвърляне на „горещия картоф“ ли е или демонстрация на новия курс на САЩ спрямо Украйна за т.нар. споделяне на тежестта?
“Тук трябва да имаме предвид, от една страна, предизборната реторика на Тръмп, в която оттеглянето на сериозна част на финансирането за Украйна беше сред основните съобщения. Доколкото до голяма степен той се проваля във всички други сфери на големите си обещания, освен емиграцията, то този тип оттегляне от финансирането на Украйна изглежда до голяма степен възможно. Това, разбира се, означава, че Европа ще трябва да поеме доста по-сериозен разход. Съответно, това натоварване на бюджетите с допълнителни дефицити в подкрепа на Украйна, най-вероятно ще промени доста сериозно общественото мнение в много европейски държави. Дори и в страни, които през 2022 година бяха изключително проукраински настроени, най-вероятно общественото мнение ще се влоши повече в посока на „постигане на мир на всяка цена“, пък било то според условията, които по-скоро биха диктували от Кремъл, отколкото от Киев.“
С каква позиция очаквате да отиде българската делегация, която ще води премиерът Росен Желязков, на срещата на върха на НАТО и какви компромиси ще са необходими, за да се отговори на изискванията на Алианса?
“България като цяло в момента седи доста пасивно в този разговор, не сме видели някакви изключително силни адреси, така че най-вероятно тук ще се следва до голяма степен политиката на големите европейски държави. Най-вероятно ще се търсят допълнителни увеличения на военните разходи, като имаше няколко заявки за опити за модернизиране на различни клонове на българската армия, но няма изключително кристализиран план за това как да се случи това. Така че аз персонално не очаквам някаква изключителна силна, остра или пък различна от тази на големите европейски държави позиция. Тук по-скоро наистина ще се гони едно фиксиране на нова цел за военни разходи спрямо БВП и не много извън това.“
Позицията на България
“В навечерието на срещата на върха на НАТО в Хага България се обявява за единен, стратегически и дългосрочен подход на Алианса”, написа в социалната мрежа Х премиерът Росен Желязков. Военният министър Атанас Запрянов вече анонсира минимален праг за финансиране между 3-3,5 % от БВП за изпълнение на програмата за инвестиции до 2032 година, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов предупреди, че България като съюзник на Източния фланг на НАТО е с повече ангажименти, в сравнение със страни като Испания или Португалия:
“И в целите на способности трябва да разчитат на повече общо финансиране. И това е българската позиция, която ние отстояваме в НАТО на военно и политическо ниво.“
Далеч не всички европейски страни изразяват съгласие за рязко увеличение на парите за отбрана. Готовност изразяват Германия, Франция, Полша, Чехия, Нидерландия, Дания, Швеция, Румъния, Гърция, Литва, Естония. Противници остават Испания, с готовност, но далеч от целта – Италия, Белгия и Хърватия, по-предпазливи са от Словакия. Българските власти декларират съгласие да се харчи повече за отбрана. Но остава въпросът, как могат да се коригират бюджетите, без да се засяга благосъстоянието на хората, което всъщност тревожи и българските граждани – анкета в столицата очертава водещите опасения:
“Аз мисля, че тази ситуация се владее от една или две държави в света и дори и да се наливат средства за превъоръжаване, сигурност няма за никой. “
“По принцип е правилно да се отделят повече пари, щом сме член на НАТО. Чух, че трябва, че сме задължени, въпреки че как ще се отрази на нашата страна – това е по-скоро въпросът, но по принцип е правилно.“
“Не трябва да отделяме повече средства за отбраната, без това в момента всичко става скъпо и икономиката и средният българин още повече ще се натоварят. “
“Страната ни не е в цветущо икономическо състояние и едно такова допълнително отежняване и взимане от паричните средства на страната е абсолютно недопустимо. Това е нещо, което се взима от народа и не се дава за народа. Крайно време е тези страни, които „дърпат конците“, да помислят за това как светът да живее в мир, единодействие и разбирателство, а не в това да съсредоточим средства за превъоръжаване и за пазене едни от други. Какво имаме да се пазим?!“
За „Евранет +“: Виолета Ашикова
