"Целувам ви, Аспарух Лешников" е заглавието на новата книга на д-р Веселина Узунова – главен уредник в отдел "Най-нова история" на Регионалния исторически музей в Хасково. Авторката, която до този момент е публикувала монографии и научни статии за Близкия изток и България в периода на новата история, разкрива живота и творчеството на един от най-прочутите и успешни, а след това най-хулени и неглижирани артисти в историята ни – Аспарух Лешников-Ари.
Първата биографична книга за Ари радва с вдъхновение, респект и искрена любов към героя. Веселина Узунова е твърдо решена да развенчае митове, да разкрие истини и да реабилитира не само личността на големия изпълнител, а и характерния жанр, пренебрежително определен като "стара градска песен". Освен изобилието от редки и много любопитни снимки, впечатлява иновацията с препратки към страници с QR кодове, които дават възможност на читателя да чуе току-що описано в текста изпълнение.
Невероятната хроника за пореден път доказва, че животът е най-талантливият сценарист. В случая с Ари има два ясно разграничени периода – преди 1944 г. и след това. Успехите, славата, щастието, възторзите, любовта и парите от първата част изглеждат като фантастичен сън:
"Във втората част той нарича първата приказка, която дори му се струва нереална" – казва Узунова. Тя споделя, че след дълъг и упорит труд по събиране на архивните документи, историята буквално "се е написала сама, защото е вълнуваща за всички… независимо от тяхната възраст. Подчертавам, че историята на Ари не е приоритет само на по-възрастното поколение" – настоява авторката. Освен Централния държавен архив, тя е ползвала и архива на Държавна сигурност, но досието на Ари от времето на социализма според нея е "сравнително бедно". Много по-атрактивен е семейният архив на Делфин Лешникова – първата съпруга на Аспарух, с лични писма, документи и нейни спомени. Обемният фонд на покойния вече Мирчо Сливенски – музикален оформител в БНР и прочут фотограф, е предаден на Узунова от неговия син Ясен. "Вашият колега от БНР Мирчо Сливенски, Михаил Люцканов (известен звукорежисьор, син на прочутия баритон Михаил Люцканов – бел. ред.), Захари Миленков – това са само част от верните приятели на Аспарух Лешников. В средата на 60-те годините намират плочите, които Ари подарява на Радио София през 1937 г., успяват да изчистят звука, да направят необходимите корекции, за да бъдат издадени плочи от Балкантон с музика на Аспарух Лешников". Благодарение на този екип записите на Ари са започнали да звучат в ефира иса привлекли вниманието на публиката освен с носталгия по миналото, с "духа, който малко или много е бил забранен". Проблемите на обичания певец в родината започват няколко месеца след 9 септември 1944 .
"Първият такъв е неговото уволнение, всъщност премахване от Съюза на българските композитори, където той е бил член – разказва д-р Узунова. – Не му е било разрешено да участва в програми, които вече държавата е обсебила...Това е първият е удар за него – че го лишават от правото да концертира. Вторият и, разбира се най-голям, е загубата на семейството му. Те се оказват пътници на американски самолет, а на него не му е разрешено да се качи... Арестуван е от НКВД по причини, които са неясни за всички (НКВД – Народный комиссариат внутренних дел е фактически предшественик на Министерството на вътрешните работи на СССР, Лешников е арестуван буквално на стълбата към самолета от съветски офицер, по-вероятно представител на ГРУ – Главное разведывательное управление, орган на външното разузнаване – бел. ред.).
По-късно става ясно защо е бил арестуван (най-вероятно заради донос от колега от прочутия вокален секстет Comedian Harmonists, който веднага след края Втората световна война и започналата денацификация, е обвинил Ари в сътрудничество с нацистите – бел. ред.). В България той е затворник в собствената си държава в последните 34 години от живота си. Това, наред със загубата на възможността да общува с любимия си син Симеон и с бившата си вече съпруга – Делфин, са били изключително травмиращи моменти в неговия живот. И аз съм се спряла неслучайно на тях, те са определящи за тона на самата книга: защо всичко това се случва на един толкова известен човек, който на практика е бил аполитичен?"
Книгата на д-р Узунова запознава с шокиращи подробности от живота на Ари, който през 1946 г. губи любимата си съпруга и 8-годишния син буквално за секунди и никога повече не ги вижда. Следващите месеци прекарва в затвора и е истинско чудо, че избягва съдбата на многобройните български политици, интелектуалци и артисти, изпратени в тъй наречените "трудови" лагери. Освен изричната забрана към Лешников да търси семейството си: "Те също не общуват с него, защото във Великобритания от Форин офис (Foreign Office) им казват, че ако се опитат да се свържат, това може да доведе до много лоши последствия за самия Аспарух Лешников, дори до неговата смърт. Това е по спомени на Делфин, която е предала като баба на Джесика и Джесика ги потвърди". Джесика – дъщеря на Симеон Лешников, е родена във Великобритания. Нейната баба приема православието под името Дафина Давидова, за да може да сключи брак с Аспарух Лешников през 1931 г. Веселина Узунова е възмутена от отчайващи неистини, публикувани през годините:
"Какво ли не - от пиле мляко има в този Интернет! Почти нищо не е вярно, на практика почти, почти нищо! Самите нюанси! Много жълти, разбира се – те са от кошмар до пълни фантазии. И в двата случая – като изследователи като човек, който търси истината, не мога да ги приема! Че Аспарух Лешников е женкар! Че е несериозен изпълнител. Бохем – в лошия смисъл на думата. Човек, който е харчил, бил е прахосник. Абсолютно обратното: първо това е много семеен човек, второ, е работил страшно много, за да изгради това пеене – защото то се постига с много труд, не само с талант. Да направи бизнес– защото той е и в музикалния бизнес! Да спестява пари…Това, което е обичал, са били автомобилите, което е много българска черта у него – хубавите автомобили. За всичко друго той си е правил сметката: къде да си вложи парите, как да ги запази, особенно в навечерието на войната. Защото е било ясно, че ще има страхотни проблеми, промени в света и той е мислил за това."
Съпругата на Лешников – Делфин, е родена в Лондон. Баща ѝ е французин, майката - ирландка. Това е причината през 1946 г. двамата с Ари да искат да заминат за Великобритания. А преди войната:
"Те са живеели охолно в Берлин. Тя е била балерина, красавица, имала е всичко, за което може да мечтае едно момиче…Сключила е брак с мъж, който: първо я е обожавал, второ е бил от артистичните среди и трето – Ари е бил неустоим за жените! Този средиземноморски alla italiano темперамент у него, това излъчване, тази усмивка под тънките мустачки, тази галантност... Това му е печелило огромни симпатии, особено сред женската публика. Но не само жените са били очаровани от него. Мъжете също го помнят като един глас, като излъчване, което е незабравимо."
Лешников и семейството му се връщат в България преди да започне войната. От време на време той пее в големите софийски кабарета, иска да направи компания за производство на плочи, да продуцира млади изпълнители. Увлича таланти като ансамбъла "Джаз Овчаров", Александър Николов (Сашо Сладура), Екатерина Ванкова, Надя Ножарова, Надя Сотирова, Ангел Сладкаров. Опитва се да им помогне да се настанят удобно в модерния жанр, наречен популярна развлекателна музика и да пренесе този европейски дух в България...След преврата на 9 септември 1944 г. песните на Ари са наречени "стара градска музика" – нещо, което няма да се върне.
Все пак има отделни участия в концерти за официални празници и на летни турнета: "В тази сборна формация на Аспарух Лешников е дадено мястото на "доайена на стария шлагер" – слагам го в кавички, защото аз не съм много съгласна с това определение. Но с него дебютират известни и любими артисти на България като Стоянка Мутафова, Георги Парцалев – било е комбинация от музика и комедийно шоу. Аз съжалявам, че тези хора приживе не са разказали повече за срещите си с Аспарух Лешников…С удоволствие щях да включа и тези спомени в книгата…".
Читателят научава шокиращи факти за това как живее големият тенор – солистът на световноизвестния секстет Comedian Harmonists, в родината си от 1944 до смъртта си през 1978 г. За кратко работи в трупата на цирк "Европа". Основен доход на семейството му е заплатата на втората му съпруга – учителката Саша Лешникова. Живеят под наем в един ОФ клуб – бивша бакалия, зад една завеска. Когато ОФ провежда събрания в помещението, Лешникови дръпват перденцето, за да не се вижда, че са там. Великият Ари работи в завод "Христо Смирненски" като помощник магазинер. Дълго му отказват пенсия, не му признават никакъв стаж, дори службата като запасен офицер. На всички е известно, че в края на живота си е чистач в Борисовата градина. "Това е последното негово професионално поприще, колкото и да е тъжно" – казва Веселина Узунова. А дали българите в България и българите по света знаят кой е Аспарух Лешников всъщност?
"Смятам, че българите в България знаят много малко за Аспарух Лешников. По-скоро това, което знаят, дори не е и вярно...Българите в чужбина, особено в Германия и в Австрия, са много по-просветени по темата за Аспарух Лешников от гледна точка на германския секстет, защото той е изключително популярен и обичан в тези две държави. Оттам разбират, че има българин, който е в центъра на тази хубава група и започват да се интересуват – материалите на немски са наистина много. Големите почитатели на Аспарух Лешников – българи, са основно в тези две държави. Но не само! И в САЩ също има голям интерес към Аспарух Лешников и към Comedian Harmonists. В скандинавските държави, където те са концертирали много, във Франция и Италия, където също са концертирали и са филмирани техни участия... За съжаление най-малко бих казала, че го познават самите българи…".
Снимки: личен архив на д-р Веселина Узунова, Facebook/ Аспарух Лешников, архив
