Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за ювелирно точния актьор и човек Васил Банов

Снимка: БГНЕС

Забележителен ювелирно точен актьор и точен човек, с хапливо чувство за хумор и проницателни силни очи. Мъжкар, зад чието сурово излъчване се крие мекота. Респектиращ творец – изпълнителен и строг, но и безкрайно чувствителен. Сценичното му присъствие е винаги белязано с благородство, дълбочина и неподражаема сила. Един от онези актьори, за които няма малка или голяма роля – той просто се появява и не играе, а живее. При него талантът върви ръка за ръка с дисциплината, трудолюбието, честността и дълбокото човешко достойнство. И това е само малка част от онова, което казват за Васил Банов неговите колеги и приятели. Несравнимият български актьор си отиде на 78 години. Той остави зад гърба си над 100 роли в театъра и киното.

Роден в Карлово на 20 юли 1946 година, Банов следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Боян Дановски. Ролите му в "На всеки километър“ и "Капитан Петко войвода“ белязват началото на творческия му път. Повече от 50 години Васил Банов се снима в киното. Играе и в немалко телевизионни продукции, а сред запомнящите му роли са тези в "Хайка за вълци" и "Дунав мост". В последните години имахме възможност да го гледаме в сериалите "Седем часа разлика“, "Откраднат живот“ и "Всичко за сина ми“, във филмите "Посоки“, "Уроци по немски“, "Сватба“ и други, както и в кинопродукциите на Ивайло Пенчев – "Чичо Коледа“, "Летовници“ и "Като за последно“, който смята, че е писан за него, защото "всичко в този живот трябва да се прави като за последно, не неистово, но като за последно". Всъщност точно на този тип филми – забавни, развлекателни и с усещане за лекота – симпатизира Васил Банов, защото смята, че са насочени към зрителите.

Според Банов точно филмът "Като за последно" е като графиката на сърцето, в него има всички онези изконни неща, които са част от живота – като любовта и омразата например. Запитан винаги ли е толкова строг, Банов казва, че само така изглежда. Ако за едни смехът е броня, той се скрива зад суровия вид.

Иконата за него в българското актьорско майсторство е Иван Кондов. Според Банов самият той е призован, за да играе. Смята обаче, че телевизията ще изяде киното, а интернет ще изяде телевизията, това, което остава, е театърът.

"Много е тежко не само за мен, не само за българското кино и театър, но и за българската общественост, че се раздели с такава значима фигура. Фигура, която освен таланта, харизмата и вдъхновението, които ни даде, имаше безспорни качества, които са дефицит в днешно време. Той беше мъж на място, мъж, чиято дума тежеше и беше авторитет в цялата ни гилдия, независимо от всички наши различния", каза в "Кино с думи" режисьорката Магдалена Ралчева. За нея Васил Банов е последният мохикан от това поколение български актьори, оставили много ярка следва в българското кино и театър със своята скромност, талант и достойнство.

"Аз съм признателна, че направи тази роля по един блестящ начин. Юрий Дачев я написа специално за него, така че Шарко по някакъв начин му пасна като кадифена ръкавица. Той обичаше своя герой", обясни тя за ролята на Васил Банов във филма ѝ "Сватба" – екранизацията по едноименния разказ на Николай Хайтов. За това си превъплъщение актьорът получи и номинация за поддържаща мъжка роля на тазгодишните национални награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов".

"Мога да кажа смело, абсолютно уверено, че имах възможността да работя с него в години, в които той е бил на върха на своята творческа сила като актьор. Това, което го отличава от другите актьори, бих могъл да кажа, че той напълно олицетворява смисъла на думите професионализъм и перфекционизъм. Това е нещо, което мен лично много ме палеше, докато снимахме и работехме заедно", каза и Павел Веснаков, режисьорът, който в последните години най-много е работил с Васил Банов.

По негови думи Банов винаги е бил съавтор на режисьорите, с които е работил, което внася спокойствие, допълнителна мотивация и надграждане за тях. Идеята да надградиш нещо там, където никой не очаква от теб, че то може да се надгради, според него е най-хубавото, което може да ти се случи в телевизията и в киното.

Като едно от най-големите достойнства на актьора Веснаков изтъква пълното отсъствие на разлика между общуването му в живота с общуването с персонажите, които изграждат заедно на екрана. Няма маски при Васил Банов. Навсякъде, където е поставен – пред камера или не, той отстоява конкретна позиция и принципи, конкретен начин на мислене и поведение и докрай държи на тях. Загърбил суетата, той не обръща всичко към себе си и персонажите си, а се стреми към постигане на по-голямата картина. Урокът, който Павел Веснаков получава от Васил Банов, е човек да бъде искрен в моментите, в които е много по-лесно да не бъде такъв, и да говори директно.

"Уроци по немски", разбира се, ми е най на сърце, защото е най-личното нещо, което сме правили двамата, но другата роля, която бих отличил, познавайки Васил Банов и като човек, и като професионалист, лично аз мисля, че е ролята му в "Дяволското гърло". Тя е на много, много високо ниво и аз бих я поставил много високо в неговата филмография – като завършеност на персонажа и изобщо като значение за историята и за неговата кариера. За мен лично това е много сериозно актьорско постижение", изтъкна Павел Веснаков. Двамата се срещат в сериала "Откраднат живот", а след това продължават да работят заедно и в сериалите "Татковци", "Лъжите в нас“, "Дяволското гърло" и "Всичко за сина ми", както и в пълнометражния дебют на Веснаков в игралното кино – "Уроци по немски".

Васил Банов е почетен гражданин на София, носител на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал "Златната липа" и на Наградата "Златен век". Наскоро получи и орден "Стара планина" I степен за особено значими заслуги в областта на българската култура и изкуство.

Васил Банов остави голяма следа на българската театрална и киносцена, учебник по актьорско майсторство за всеки в тази професия, извор на емоции и уважение за всеки зрител. Да е светъл пътят му нагоре към звездите!

Снимка – БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Разговор за три книги от балкански автори в превод на Русанка Ляпова

"Балкански хоризонти" е нарекла преводачката Русанка Ляпова разговора за три книги, преведени от нея. Това са "Употреба на човека" от Александър Тишма, "Мехмед, червената бандана и снежинката" от Семездин Мехмединович и "Спомен за гората" от Дамир Каракаш, съответно от сръбски, босненски и хърватски език. Авторите на тези книги имат различен стил..

публикувано на 13.06.25 в 16:35

Четири дни със SoFest Summer 2025

С концерт на TINO започна SoFest Summer 2025. Лятното издание, което се провежда в " Кино Кабана " , за втори път ще представи единствения на Балканите фестивал за линейни танци и възпламеняващи партита за малки и големи с DJ Franzy и DJ Aldo. Дневната програма на SoFest е със свободен вход и ще зарадва децата, като ги потопи в света на..

публикувано на 13.06.25 в 15:16
Ана Батова, Майа Тинкова, Емил Янев и Валерия Минева-Лира

Ана и ветровете

В епизод 593 "Трамвай по желание" среща своята публика с талантливата млада режисьорка Ана Батева. Ана Батева завършва "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ през 2013 г. А през 2020 година защитава и магистърска степен по "Арт мениджмънт" в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Там тя е щатен режисьор. През..

публикувано на 13.06.25 в 15:05

Прогонването на българските турци – преки фотографски свидетелства

В документална фотографска изложба за първи път могат да се видят потресаващи кадри от изселването на българските турци от родината им от 1969 и от 1989 година, непоказвани досега. Точно в деня, в който през 1989 г. българските граждани от турски произход бяха насилствено изгонени от тоталитарната власт в България – 3 юни, беше открита изложбата..

публикувано на 13.06.25 в 14:01
Атанас Маев

Атанас Маев: Културният сектор търси контакт, но няма отговор от Министерството на културата

Културни организации и артисти оповестиха отворено писмо, с което алармираха за липсата на диалог и информационното затъмнение, в което работи сектора. Според Атанас Маев, артмениджър на Дерида денс център, към момента то съдържа над 300 подписа. "Ние никъде не присъстваме като артисти, като свободно практикуващи, като професионалисти, които през..

публикувано на 13.06.25 в 11:14
OSZAR »