Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният старец или старица, или кон, или… който го напътства, защо му е тази златна птица и т.н. – тук вече школското образование едва ли ще помогне много. Най-малкото защото четенето на вълшебни приказки приключва с детството, а школското им изучаване се изчерпва с извеждането на поуки, утвърждаващи ценности като трудолюбието, честността, смелостта и т.н. Не че този прочит е погрешен, но той е твърде недостатъчен и това се доказва от дълготрайния интерес на учени – филолози, етнолози, фолклористи, антрополози, историци, философи, психолози – към вълшебната приказка.
Зад привидното разнообразие от сюжети, герои и и обстоятелства вълшебните приказки всъщност преповтарят два вечни „разказа“. Някъде те са по-видими, другаде са едва загатнати, но неизменно са в основата на приказното повествование. В единия бъдещият владетел печели правото да царува доказвайки, че умее да общува с невидимите светове, откъдето получава чудодейна сила. В другия детето достига своята зрелост доказвайки правото си да е пълноценен член на общността по пътя на изпитания, дори унижения.
Със своята гледна точка и знания за вълшебната приказка в епизода участват Албена Раленкова, издателка на детски книги и философ по образование, проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата в НАТФИЗ, авторка на изследвания за приказката и приказното и гл.ас. д-р Мария Илчевска, преподавателка по културна антропология и словесен фолклор в Софийския университет.
В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...
Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Ел. поща: [email protected]
