Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Венци завършва Класическата гимназия в София. Говори английски език, учил е латински, старогръцки и старобългарски. Трудният път след кохлеарната имплантация на 9-месечното бебе

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

В онова време, когато намерихме правилния път, аз се успокоих, защото разбрах, че няма повод за притеснение, споделя майка му

| Репортаж
7
Венци и майка му Галя
Снимка: Личен архив
Чуй новината! Чуй новината:

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? 

За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова.

Представял ли си си някога, ако нямаше имплантите и не можеше да чуваш? 

"Това, което мога да кажа със сигурност, че нямаше да съм стигнал там, където съм сега! Нямаше да имам най-вероятно толкова приятели и нямаше да срещнал толкова приятели, които са глухи и имплантирани като мен", споделя Венци.

Той е на 19 години и се изразява като зрял, млад човек. След броени седмици ще вземе дипломата си от Класическата гимназия в София. И ще се зарови в тайнствения свят на археологията.

Малкият Венци след кохлеарната имплантация

Венци е едно от децата, получили шанс да живеят в света на чуващите, благодарение на семейството си и на всички специалисти, включили се в избрания от родителите му път.

Че е напълно глух, открива неговият педиатър, 3 месеца след раждането. Бебето не реагира на звука от дрънкащи ключове. На 9 месеца изследване потвърждава, че не чува. Лекарите поставят слухови апарати, но няма ефект. 

Така родителите решават да предприемат стъпката кохлеарна имплантация – в самото начало на тази дейност в България. Операцията е направена във ВМА, имплантите са само една разновидност, спомня си майката Галя.

Майка и сни

"В онова време, когато намерихме правилният път, аз се успокоих, защото разбрах, че няма повод за притеснение", споделя майката.

Кохлеарната имплантация е едно от възможните решения за децата, които се раждат глухи или придобиват глухота по някаква причина, разказва Таня Димитрова, слухово-речеви терапевт и основател на образователен център "Яника". 

Според нея е важно родителите да получат информация за възможните пътища за бъдещето на децата и да им се препоръча подходящо решение от мултидисциплинарен екип. В София с такива екипи разполагат ВМА и болница "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Таня Димитрова

"Сложна е операцията на кохлеарна имплантация, но както хирурзите казват, че е сложна, тя вече е и рутинна заради 20-те години, в които у нас се правят тези операции", казва Таня Димитрова.

Ако бъде избран този път - поставянето на кохлеарен имплант, около 4 седмици след поставянето на импланта се добавя говорният процесор, който на магнитен принцип се залепя върху част от главата на детето.

И важна роля в този процес имат родителите.

"Важно е детето да носи импланта и ние му направихме ленти в цветовете на дъгата", отбеляза майката на Таня и си спомня първите думички на Венци - бебе. В първите месеци бебето Венци непрекъснато слуша.

В тези първи месеци слухово-речевият терапевт помага на детето да се запознае със звучащия свят и да се научи да реагира. Под формата на игра, разказва Таня Димитрова.

Игрите целят да насочат мозъка към чуването, тъй като при глухите деца той се организира да работи основно чрез зрението. В кабинета на Таня Димитрова има музикални инструменти и вълшебна торбичка с изображения на шестте основни звука А, О, И, С, Ш, М. 

От звуците с малки стъпки се върви към думи и изречения. Преди да проговорят, децата трупат пасивен речник, а родителите трябва да се погрижат за това.

След натрупване на пасивен речник първите думи се появяват от 6 месеца до година след кохлеарна имплантация. Тогава се появяват първите думи или цели изречения, казва Таня Димитрова.

А до навършване на 5 или 6 години детето се изравнява със своите чуващи връстници. За да бъде с такива деца, семейството на Венци го записва в масова детска градина. След това – в масово училище. Идва и споменът за първия учебен ден.

"На първия учебен ден плачех, но като свикнах със съучениците и класната си, която беше много добра, свикнах. В началото може би бяха малко по толерантни към мен, но като видяха, че съм на тяхното ниво, нямаше снизхождение. Дори в някои неща бях по-добър от тях", спомня си Венци.

Освен, че говори добре английски и е учил латински, старогръцки и старобългарски, Венци умее да чете по устните на говорещ човек. От любимите му звуци са тези на птичките, "сутрин, когато ходя на училище". 

"Те ми показват, че си жив! Научил съм се когато не чуя нещо от първия път, по звученето да си съставя нещо по думите, които е изрекъл човекът", разказа Венци.

Таня Димитрова с децата в центъраРехабилитацията на имплантираните деца продължава и след активното проговаряне, но на по-дълъг период от време. За Венци това е помощ за подготовката за матурите в 12-и клас. А майката Галя се връща към началото, за да обърне внимание на семействата, в които ще се роди глухо дете – да не се крият от действителността, съветва тя.

"Има сълзи, има отричане в началото, но си триеш сълзите и си казваш, "трябва да го направя, защото няма кой друг". Когато знаеш какво правиш, сядате родителите и заставате заедно твърдо зад решението", съветва Галя, която вече е минала по нелекия път.

Подробности чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12
OSZAR »