Еврокомисарят Хена Виркунен: ЕС в ерата на изкуствения интелект и борбата с дезинформацията

Нови политики на ЕС в областта на цифровите технологии си поставят ясна цел - по-строга регулация срещу големите технологични компании, подкрепени от инвестиции в собствена цифрова инфраструктура и стартиращи компании, свързани с изкуствения интелект.

По време на специалната среща на върха на “Евранет +”(Euranet Plus) Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на ЕК, отговаряща за технологичния суверенитет, сигурност и демокрация, очерта ключовите приоритети и водещите политики в ресора. Основно те са насочени активно върху прилагането и разширяването на набор от мерки, които включват Акта за цифрови услуги, Акта за цифровите пазари, Европейския законодателен акт за свободата на медиите, които затягат отговорността на големите платформи за съдържание и изискванията за прозрачност.

В журналистическите въпроси се повдигнаха важни теми – от дезинформацията в изборния процес, нуждата от прозрачност на онлайн платформите, глобалната надпревара в областта на изкуствения интелект (ИИ), необходимостта от по-сигурна онлайн среда и нуждата от дигитални умения.

ЕС и борбата с изборните манипулации

В отговор на въпрос, свързан с наскоро публикувани данни от Международния институт за демокрацията, които показват, че през 2024 г. дезинформацията е повлияла поне на четири от пет национални избора, Виркунен дава пример с Румъния, където са отчетени 20 пъти повече случаи на дезинформация, в сравнение с евроизборите в целия ЕС година по-рано.Докладът установява още и че чуждестранната намеса става все по-усъвършенствана, като включва кибератаки, финансово влияние и онлайн манипулация. Може ли обаче ЕС да се справя с толкова бързо развиващите се заплахи?

“Аз смятам, че в Европейския съюз имаме много строги правила, що се отнася до цифровите услуги, защото разполагаме с Акта за цифровите услуги и сега прилагаме тези правила изцяло. В нашите правила много ясно е посочено, че онлайн платформите трябва през цялото време да оценяват и ограничават системните рискове, които представляват, например, за обществения дебат или предизборни процеси, и особено когато става въпрос за избори. Също така подготвихме и публикувахме нашите насоки относно защитата на избирателните процеси, но сега има толкова много дезинформация около изборите. В повечето случаи, когато предстоят избори в различни страни членки, Европейската комисия, заедно с националния цифров координатор, организира кръгли маси с онлайн платформите, като целта е да се провери дали разполагат с нужните механизми, с които да гарантират, че няма да бъдат обект на злоупотреби и манипулации по време на изборите. Това е много важен приоритет за нас. Когато подготвяме нашия ‘щит за демокрацията’, естествено, темите за целостта на изборните процеси, дезинформацията и външната намеса ще бъдат в основата на тази инициатива“, заявява Хена Виркунен.

Т.нар. Европейски щит за демокрацията трябва да бъде окончателно завършен и въведен до края на тази година, като цели да обедини съществуващите мерки в стремежа към по-систематичен и агресивен подход срещу чуждестранната дезинформация.

Има ли ЕС не само правомощията, но и интереса да принуди социалните мрежи да деактивират т.нар. „алгоритми за препоръки“, чрез които потребителите често биват заливани със съдържание, което провокира страх, гняв и ги прави податливи на политическа манипулация, еврокомисарят Хена Виркунен не отговаря дали това е реалистична или необходима мярка, но поставя акцент върху прозрачността и признава, че „почти всички онлайн платформи все още не са достатъчно прозрачни в действията си“.

Европейските граждани и дигиталните умения

След независими одити ЕК вече установи многобройни нарушения при социалните мрежи X и Meta в представянето на съдържание, проверка на факти, достъп до данни, прозрачност в рекламите и прилагане на подвеждащи или опасни практики. Какво може да направи ЕС, за да повиши информираността на обществото за онлайн манипулацията? Мнението на еврокомисаря Хена Виркунен:

"Бих искала да подчертая важността на медийната грамотност и нашите дигитални умения. Много е важно да повишим чувствителността на нашите граждани към дигиталния свят, така че всеки да има инструментите за критичен анализ на съдържанието, което потребява. Виждаме, че все още не сме там, където трябва да бъдем, когато става въпрос за дигитални умения. Това със сигурност е област, върху която трябва да се съсредоточим през следващите месеци и години. Трябва да анализираме и най-добрите примери в държави членки, които са постигнали успех в тази област. Но тъй като сме на общо ниво, ЕС изостава много в развитието на дигиталните умения."

Младежите и влиянието на социалните мрежи

Все по-напреднал е дебатът за въвеждане на възрастови ограничения за достъп до социалните мрежи, което все повече политици в рамките на ЕС открито подкрепят. По време на срещата на Euranet Plus заместник-председател на ЕК, отговаряща за технологичния суверенитет, сигурност и демокрация Хена Виркунен подчерта, че новите насоки препоръчват на платформите, които представляват риск за децата и младежите, да прилагат конкретни мерки за ограничаването на вредното съдържание – с блокиране на достъпа, гарантиране на поверителността и ограничаване на риска от кибертормоз.

“В Акта за цифровите услуги сме предвидили много ясно задължение за онлайн доставчиците, когато техните услуги се използват от непълнолетни, като те трябва да гарантират изключително високо ниво на безопасност, поверителност и сигурност. А ние добре знаем, че това в момента не се спазва. В тази връзка ЕК е започнала и няколко разследвания срещу големи онлайн платформи. От друга страна, финализираме и нашите насоки за онлайн платформите, където ясно декларираме какви практики очакваме от тях, за да осигурят по-безопасна и сигурна дигитална среда за непълнолетните. Разбирам и дискусията, която тече, за възрастовите ограничения, но в същото време трябва да мислим и за това, че трябва да образоваме гражданите за дигиталния свят. Важно е да се научим как да използваме дигиталните инструменти. Разбирам обаче, че за много семейства това е основен проблем, особено що се отнася за времето, което децата прекарват пред екрана. Не става въпрос само за социалните медии. Може да става въпрос за игри или други интернет услуги, които силно привличат вниманието на непълнолетните и ги насърчават да прекарват твърде много време онлайн. Така че времето пред екрана, както и съдържанието, т.е. какво се показва на непълнолетните, са основните проблеми“, посочи Виркунен и допълни, че Европейската комисия в унисон с държави-членки на ЕС, сред които Франция, Дания, Кипър, Гърция, Словения и Испания работи за въвеждане на вградени системи за проверка на възрастта и родителски контрол с разработване на приложение за проверка. Но това ще е временно решение до пускане на европейския „Дигитален портфейл на самоличността“ в края на 2026 г.

Изкуственият интелект: нужда от суперкомпютри и обучени хора

Темата за изкуствения интелект беше важен аспект в срещата на върха на Euranet Plus с участието на изпълнителния заместник-председател на ЕК, отговаряща за технологичния суверенитет, сигурност и демокрация Хена Виркунен. Тя обърна внимание на все по-голямата роля, която ще играе ИИ в живота ни в бъдеще и изрази несъгласие с твърдения, че Европа е загубила глобалната надпревара в областта на ИИ:

"Знаем, че през следващите години изкуственият интелект ще промени много неща в нашето общество, индустрия и работни места. Затова е важно хората да могат да се доверят на тази технология. Например, когато изкуствен интелект се използва в болница, е важно нашите граждани да знаят, че той отговаря на определени стандарти и е бил тестван, преди да бъде приложен. В Европейския съюз имаме и много силни страни, когато става въпрос за изкуствен интелект, като имаме най-много изследователи в областта на изкуствения интелект в Европейския съюз. Допълнително, имаме около 6000 стартиращи предприятия, които работят по внедряването на изкуствения  интелект. Остава обаче основният препъни камък за тях, а именно, че не разполагат с изчислителен капацитет, за да обучават своите системи за изкуствен интелект. Затова сега инвестираме във фабрики за изкуствен интелект, заедно с нашите държави членки, за да гарантираме, че нашите стартиращи предприятия и изследователи ще имат достъп до изчислителен капацитет. Тогава те ще могат да разработват изкуствен интелект и в Европейския съюз."

Инвестициите в техноногиите

Хена Виркунен припомни за представения преди месеци от ЕК План за действие в областта на ИИ – Al Continent Action Plan, чиято цел е превръщането на традиционно силните европейски индустрии в двигатели на иновациите. Тези около 15 „фабрики за изкуствен интелект“ ще обединят изчислителна мощ, данни и талант от множество държави, а ЕС ще задели нов фонд на ЕС в размер на 20 млрд. евро. Един от стратегическите приоритети на Виркунен е привличане на частни инвестиции:

“Що се отнася до публичното финансиране, ЕС често е много добър в това, но не сме толкова добри в частното финансиране и затова сега искаме да комбинираме частното финансиране с публичното. В момента тече процедура за набиране на заявки за т.нар. гигафабрики за изкуствен интелект. По-специално искаме да насърчим частните инвестиции в технологии от различни индустрии и заинтересовани страни, които искат да инвестират заедно с нас във „фабрики за изкуствен интелект“. Очаквам в края на юни да имаме повече информация за това какви консорциуми биха могли да бъдат. Но най-вече искаме да насърчим частните инвестиции в технологиите.”